РЕЗИСТЍН, мн. няма, м. 1. Хим. Сплав от мед, манган и желязо, използвана в производството на проводници с голямо съпротивление за нагревателни и отоплителни електрически уреди.
2. Мед. Хормон, образуван от мастната тъкан, който уврежда инсулиновите рецептори по повърхността на клетките, с което пречи на действието на инсулина и може да предизвика заболяване от диабет. Мастните клетки произвеждат хормоните лептин, резистин, .. — много важни вещества за появата на затлъстяването. ЖДн, 2012, бр. 27 [еа].
— От лат. resisto ‘съпротивлявам се’ + -ин.