РЕЗЍТБА ж. 1. Сел.-стоп. Земеделска дейност в овощарството и лозарството, при която се отрязват части от клоните, за да се регулира растежа и плодородието и да се оформят овощни дървета, храсти или лози. След варосването и резитбата на овощните дръвчета идва окопаването на ягодите. ОФ, 1961, бр. 5139, 2. Извършихме ранна резитба на лозите през март. ОП, 109. Под вещото ръководство на опитните овощари тези дни започна резитбата на овощните дръвчета. ВН, 1961, бр. 2958, 1. Зимните резитби започват в края на февруари и приключват преди края на март. Дем., 2001, бр. 50 [еа]. Нож за резитба. Пролетна резитба на овощни насаждения.
2. Само ед. Обикн. с предл. п о. Времето, сезонът, през който се извършва тази земеделска дейност. Случило се веднъж по резитба, нямало кой да пореже лозето на бръснаря, та той повикал Хитър Петра да го пореже. В. Вълчев, ХП [еа]. Проводили тарля [таралежа] с бъкела за вода по резитба. По гроздобер, като се връщал, чул, че предрънкали корабите, рекъл да се разбърза, препънал се, та паднал, и бъкелът го затиснал. Нар. прик., БНТв ХІІ, 430.