РЕЗНЯ̀1 ж. Остар. Клане, сеч, избиване. Той [Адем арамия] налитал не само на обир, но и на резня. Н. Хайтов, Х, 54. Европейската публика .. слуша всяка нова пролет за появяването на чети в Македония, за битки и взаимни резни. Пряп., 1903, бр. 7, 2. Султанът .. устрои резнята в Цариград, гдето загинаха 6 000 души. Пряп., 1903, бр. 81, 1. През тоя ден бяха обезглавени на публичните улици сто мъже .. И така, резнята се повтаряше ежедневно и даже принимаваше по-големи и по-широки размери. Знан., 1875, бр. 13, 197.
— Рус. резня.
РЕЗНЯ̀2 ж. Остар. Резба. Насред потона, изработен, напъстрен с разни резни, вапсан със сини и червени краски, блещеше прилепено голямо околчасто огледало. Ив. Вазов, Съч. VІ, 149.