РЕЗНЯ̀К м. Диал. Непрекипяло младо, резливо вино. На тържеството вечерта всеки искаше да се отплати. Донесоха погачи, грозде, бъклици с резняк. Ст. Даскалов, СД, 505. Дядо Настас продължаваше да седи на стола си и да се чуди .. — Тукана опашатият ще да има пръст — рече си той и отпи издебело от резняка. Тонич, ГЗМ, 21-22. Петко бе упоен — сякаш бе пил на големи глътки остър пенлив резняк. Н. Тихолов, ЛФ, 1956, бр. 8, 1. Да налеем в бъклиците тазгодишен резняк и стара препечена ракия. ВН, 1958, бр. 2254, 4.