РЕЗОЛЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Адм. Поставям, написвам ръчно резолюция (във 2 знач.). Марин се усмихна. Обземаше го настроение на човек, чието заявление за напускане е резолирано с „да“ и новото му работно място го очаква. Ст. Поптонев, НСС, 219. Всичките му мечти и блянове за по-сносен живот, за по-висок чин тя бе резолирала: „Към дело“. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 139. Негово светейшество .. резолира пощата, подписва писмата до митрополитите и останалите служебни лица. С, 2005, бр. 4633 [еа]. резолирам се страд. Молбата следва да се резолира незабавно.


Източник: Речник на българския език (онлайн)