РЕЗОНА̀ТОР м. Спец. Кухо тяло или устройство, което служи за възпроизвеждане и усилване на звукове в резултат на явлението резонанс. Телата, които са пригодени да резонират на трептенията на други тела и да усилват тяхното звучение, се наричат резонатори. Св. Четриков, ОУМ, 56. В зависимост от .. големината на устния резонатор съгласните звукове се делят на различни категории. Л. Андрейчин и др., БГ, 47. Мъжките жаби в ъглите на устата си имат по едно мехурче (резонатор), което се издува при крякане. Биол. VІІ кл, 1982, 33. Резонатор на струнен инструмент. Гръден резонатор. ● Обр. — Всеки човек се откликва на доброто... Човешката душа е .. резонатор на добро или на зло... П. Бобев, К, 109. Умей да работиш в колектив. Колективът винаги ще бъде резонатор, усилвател на твоите идеи. НТМ, 1961, кн. 4, 15.
— Лат. resonator.