РЕЗО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който има разумно основание, обяснение, причина за съществуването си, за наличието си. Аргументите на Каравелов .. изглеждат трезви и резонни. Г. Бакалов, Избр. пр, 92. Коалициите .. са нормален и резонен начин партии с близки идеи заедно да участват във властта. Банк., 2008, бр. 11 [еа]. Резонен въпрос.