РЕЗОНЍРАНЕ1 ср. Физ. Книж. Отгл. същ. от резонирам1. В поезията човешкото присъствие вече не е само в проекцията на лиричния повод, в резонирането на събитията, а се превръща в основен естетически и художествен момент. Р. Ликова, Пл, 1969, кн. 23, 54.
РЕЗОНЍРАНЕ2 ср. Книж. Отгл. същ. от резонирам2. Критиците вече не са така безкултурни, че да не умеят да отличат безцелното и неуместно резониране, дърдорене на всевъзможни теми — от художествено възпроизвеждане на живота. Кр. Кръстев, Съч. І [еа].