РЕЗОНЬО̀Р м. 1. Литер. Литературен герой в трагедия, драма, комедия, роман и под., който не участва пряко в представяното действие, а само изразява мислите на автора, неговата оценка и отношение към героите и събитията. Чрез своите герои Геновска изнася проблематиката на романа. Тези герои .. отразяват авторовите мисли, явяват се резоньори на тези мисли. С, 1951, кн. 5, 177. Някои от образите [в „Кървава песен“ от П. П. Славейков] са превърнати в резоньори на авторовите идеи и мисли, а това убива жизнеността им. Лит. Х кл, 276.
2. Книж. Неодобр. Човек, който много умува, предпочита дълги и скучни разсъждения, назидания, обикн. с нравоучителен характер. Ще бъде нелепо да се напълнят страниците на нашите книги с философствуващи резоньори, с объркани псевдомислители. Ат. Свиленов, ЛФ, 1968, бр. 30, 2. Така спортът отстрани .. руския безволник, безполезен резоньор и загубен мечтател, какъвто беше най-вече руският интелигент. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІ, 101. Резоньор от най-чист вид, господин Д-в даже не може да натрапи своята немощна мисъл. В. Йосифов, Избр. тв І, 15. Кандов не е само резоньор и мечтател. Когато схваща практическите цели на борбата, дава своята дан в нея, като жертвува живота си. Лит. Х кл, 222.
— От фр. raisonneur.