РЕЗОНЬО̀РСТВАМ и (остар.) РЕЗОНЬО̀РСТВУВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. Неодобр. Умувам, мъдрувам, философствам; резонирам2. Маса от хора, „свършили“ разни видове училища, в голямото си мнозинство лишени от всякаква култура; са готови обаче да резоньорстват на всяка тема. ЛБ, 2006, кн. 1, 13. След като го освобождават от участъка и се завръща вкъщи, Балашев не върши нищо друго, освен да резоньорствува, да поучава и прокобява. М. Николов, Избр. пр, 88. резоньорства се, резоньорствува се безл. Откриването на истината ставаше след много лутане, създаваше навика да се философствува, да се резоньорствува. ЛФ, 1958, бр. 24, 2.