РЕЗОНЬО̀РСТВО, мн. няма, ср. Книж. Неодобр. Поведение на резоньор, на човек със склонност към мъдруване, философстване, към дълги нравоучителни разсъждения. Резоньорството у Чешмеджиева преобладаваше. То му попречи да се издигне като поет. М. Кремен, РЯ, 512. Дори критиките на вдъхновени критици .. свършват с една трафаретна фразеология или досадно резоньорство. СбАСЕП, 155. Този разум е за него пречка във феодалните дела, към които отново се е върнал .. И Хамлет става трагична жертва на противоречието между своето резоньорство и действията си. В. Константинов, Избр. тв ІV (превод) [еа].