РЕЗО̀РБЦИЯ, мн. няма, ж. Биол. Поглъщане, всмукване на вещества в организма чрез разграждането и преминаването им в кръвта и лимфата; резорбиране. В червата се извършват храносмилането и резорбцията на хранителните вещества. Л. Митов и др., ВБ, 294. Мастноразтворимият витамин В1 има пълна резорбция .. за разлика от обикновения водноразтворим витамин В1, при който резорбцията е само 10 процента. Док., 2007, бр. 46 [еа]. Най-голямо значение има резорбцията в храносмилателния канал.
— От лат. resorbo ‘поглъщам’ през рус. резорбция.