РЕЗОРЦЍН, мн. няма, м. Хим. Двувалентен фенол, използван в производството на багрила, в медицината при кожни и др. болести. От хидроксилните производни на бензола най-голямо значение за кожухарската практика имат резорцинът, пирокатехинът. Я. Басан и др., ТКП, 133. При заменяне на фенола с резорцин се получава флуоресцинът. Н. Недев и др., ХБ, 77.
— Англ. resorcin.