РЕЗУЛТА̀НТА ж. 1. Мат. Равнодействаща величина, сума, сбор от два вектора. Векторът ОС, който има за начало началото на първия вектор ОА и за край — края на вектора АС, се нарича геометричен сбор на двата вектора или тяхна резултанта. Тригоном. VІ кл, 5-6.
2. Физ. Равнодействаща сила, сума от две или повече сили. Само за десет часа две хиляди километра! Всъщност .. резултантата от неговата [на космическия кораб] проекционна сила и земното привличане го поддържаше в неизменна траектория около земното кълбо. П. Пройкова, РП (превод) [еа].
3. Прен. Сума, сбор от въздействието на някакви фактори или явления. Бъдещето на България през първите две десетилетия на ХХI век ще се определя от много фактори, ще бъде резултанта от взаимодействието на много сили. П. Ганчев и др., БE [еа]. Личностните качества могат да бъдат .. обстоятелство, водещо до формиране на резултантата в социално-историческите процеси. В. Проданов, ДР [еа]. Забавеност, стремеж към .. съсредоточеност — всичко това изразява първата основна тенденция в поетиката на народната песен. Идва обаче .. скокообразният преход, .., върху който се гради художествената резултанта на народната песен. Н. Георгиев, БНП [еа].
— От фр. résultante или нeм. Resultante.