РЕЗЧЍЦА ж. Умал. от резка. На самара висяха рабошите, по които Рашко издълбаваше резчици и кръстчета за дадения на вересия хляб. Ст. Мокрев, ЗИ, 8. — Ще забиете във вадичката една пръчица. Докъдето е нивото на водата, ще дялнете една резчица. Останалото е лесно. П. Проданов, С, 131.


Източник: Речник на българския език (онлайн)