РЀЙВАМ, -аш, несв.; рѐйна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. рѐйнат, св., прех. Поет. Обикн. в съчет. с п о г л е д. Рея (поглед) веднъж или няколко пъти от време на време. Мита дигна глава, рейна поглед из бездънното небе на Тракия. К. Петканов, ЗлЗ, 127. Само човекът с прошарените коси може да притвори замечтани очи и да рейне мислен поглед назад през пет-шест десетилетия. Ас. Христофоров, О, 9. Той рейна пак поглед напред. Тия планини и полета .., всичко това му бе познато, родно. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 231. Радомир също рейна поглед над Писаница, а после го спря за поздрав на твърдината. М. Смилова, ДСВ, 140.
РЀЙВАМ СЕ несв.; рѐйна се св., непрех. Поет. Рея се веднъж или няколко пъти от време на време. Над лъките прелетяха ято диви гълъби, рейнаха се нашироко. Н. Нинов, ЕШО, 7. Стъпки изтрополиха край мене и прекъснаха мисълта ми, рейнала се из лъкавските боруни. Н. Хайтов, ШГ, 238. В учителската стая влезе Манчев, погледът му се рейна в широката зала. Н. Николов, ЧБД [ea]. Небето натежава повече от непролята сълза / птицата се рейва като мисъл. Р. Стоянов, Р [ea].