РЀЙТИНГ м. Социол. 1. Измерител за оценка на някого или нещо по отношение на други според данни на социологическо изследване с оглед на одобрение или неодобрение за качества, способности, равнище на популярност и др. критерии. Всеки рейтинг подрежда бизнес училищата по собствени критерии. Кап., 2009, бр. 9, [ea]. Б. Б. остава най-харесваната публична личност с 85% рейтинг. Нов., 2004, бр. 302 [ea]. Всекидневниците се скъсват да правят прогнози. Пъстроцветни схеми и рейтинги се изливат от вестникарските страници. Дем., 2001, бр. 113 [ea]. Независима институция оценява и степенува риска от неплатежоспособност, като изготвя кредитен рейтинг на емисията ценни книжа. ИУ, 2005, кн. 5 [ea]. Предаване с висок рейтинг. Зрителски рейтинг. Обществен рейтинг. Инвестиционен рейтинг.
2. Като прил. неизм. Нов. Рейтингов. Рейтинг точки. Рейтинг листи. Рейтинг система. Рейтинг специалисти.
— Англ. rating ‘оценка, ранг’.