РЕКВИЗЍРАНЕ ср. Отгл. същ. от реквизирам и от реквизирам се; реквизиция. Мичкин бе уверен, че Ирина го викаше, за да спаси вилата си от реквизиране и каза направо: — Докторке, вилите трябват за войската. Д. Димов, Т, 655. Веднага се образуваха комисии за реквизиране на конете. Д. Калфов, Избр. разк., 239.