РЕКВИЗЍТ м. 1. Театр. Предмети, напр. костюми за артистите и други принадлежности, необходими за осъществяване на театрално или друго сценично представление, за снимане на филм или под. Реквизитите на актьорите за сцената са много важно условие за настроението и леката работа на актьора. Ив. Димов, АИДЖ, 104. Всичко, каквото ни трябваше за сцената, като саксии с цветя, столове и разни реквизити, с готовност ни се даваше. СбЦГМГ, 101. Реквизитът, бутафорията, както и мебелите са изпълнени напълно стилно. Т, 1954, кн. 6, 61.
2. Адм. Задължителен, необходим елемент, ред или графа от съдържанието на административен документ, където се попълва определен вид информация, напр. наименование на документа, изходящ номер, име на автора на документа, дата и място на издаване и др., без които обикн. документът е невалиден. Във връзка с кредита се издава запис на заповед. Отбелязват се и реквизитите на документа като дата и място на издаване, издател, дължима сума. Кап., 2005, бр. 35 [еа]. Реквизитите на документа се попълват както следва: 1. банка — съдържа точна идентификация на банковата единица. Пари, 1992, бр. 196, 5.
3. Прен. Съвкупност от езикови изразни средства, характерни за определена школа, отделен автор и под. в областта на художествената литература. В цикъла „Под сурдинка“ в лирично описание на своя път той [Димчо Дебелянов] вмъква образ, зает от реквизита на символистичната школа: Царице, спрях пред твойте кули. Г. Цанев, СИБЛ, 493. Словесен реквизит. Езиков реквизит.
— От лат. requisitum ‘необходимо нещо’ през рус. реквизит или нем. Requisit.