РЕКВИЗИЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до реквизиция. Из селото тръгна реквизиционна комисия. В общината бяха направили списък на добитъка, на колите и каруците. Г. Караславов, ОХ, 367. Брашно взема балчишката реквизиционна комисия срещу разписка. П. Петров, НЕД [еа]. Реквизиционни списъци.


Източник: Речник на българския език (онлайн)