РЕКВИЗЍЦИЯ ж. 1. Юрид. Отнемане, принудително изземване на имущество, което е собственост на частни лица (храни, животни, транспортни средства и др.), придобивано от държавата за временно ползване или завинаги срещу заплащане, обикн. за нуждите на войската по време на война; реквизиране. Извикаха баща ми и кметът се обърна към него: „Твоят кон, бай Исай, се реквизира за фронта. Ето ти документ за реквизицията.“ Мл. Исаев, Н, 20. Имперските военачалници снабдявали армиите си преимуществено чрез реквизиции на храни от Влахия. В. Мутафчиева, КВ, 221. Веднъж дошла команда за реквизиция от български и германски войници. Нашите поискали .. лук и картофи, а германците — птици и яйца. Ст. Мокрев, ЗИ, 200. Мобилизацията .. се забавя, като се оказва масова съпротива срещу реквизициите на коне, добитък, сено, каруци и друго частно имущество. П. Илиев, ЛВ, 151.
2. Отнети, иззети по този начин храни, домашни животни, материални средства и др. Самарджиите били принудени да дават реквизиция самари и майстори. Ив. Коларов, Е, 24. — Кожата ни одраха и да знаете: реквизицията няма да дам! — Е, твоя работа, ти си господар на стоката си. В. Нешков, Н, 210.
— От лат. requisitus ‘търся, изисквам’ прeз фр. réquisition.