РЕКЕТЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Нов. Извършвам рекет; изнудвам. Този има организирана група, той рекетира, той убива. Земя, 2009, бр. 28 [еа]. Организирана турска банда е решила да рекетира бащата на Иван след сигнал, че той има добър бизнес и е в състояние да плати откупа. С, 2006, бр. 4915 [еа]. Лекар, който рекетира за пари за лечение пациент, без да има законово право, ще бъде глобен 500 лв. С, 2006, бр. 4848 [еа]. рекетирам се страд. Насилието съществува и в училище — рекетират се по-малките и те от страх подават стотинките за закуска... К. Бакърджиева, ШЕ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)