РЕКЍТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Ракитов. Славеите населяваха в онова време .. гъстите рекитови средореци и големите върби. Ц. Гинчев, ГК, 251. — Я плавай, плавай, Дафинке, / дано си накрай изплаваш. / .. / — Не можа, мамо, не можа, / че ми се коса заплела / у рекитово корене. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 99.