РЕКЍЧКА ж. Умал. от река; рекица. От подножието на мадарските скали извира рекичка. Ст. Михайлов, БС, 10. В нескончаемите игри край селската рекичка .. растеше моята детска душа. Елин Пелин, ПБ, 5-6. Пътят ни продължаваше да върви с малки завои покрай пенлива рекичка — приток на Килифаревската река. Й. Радичков, ГСП, 135.