РЕКОГНОСЦИРО̀ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Воен. Който се отнася до рекогносцировка. — Трябва да създадем един рекогносцировъчен отред — продължи Панов — и да го изпратим по направление на селата Радуй и Раковица. В. Геновска, СГ, 394. Генерал Ковачев заповяда части от 7-а рилска дивизия да водят рекогносцировъчен бой, за да се узнае с какви сили е заета неприятелската позиция. Г. Марков, ББС [еа]. В предварителните действия могат да участват конницата, рекогносцировъчните отряди и авангардите в зависимост от построението на войските. И. Криворов, ВИБА [еа].

— От рус. рекогносцировочный.


Източник: Речник на българския език (онлайн)