РЕКОНВАЛЕСЦЀНТ м. Мед. Човек, който е прекарал някаква болест и се намира в период на възстановяване, на оздравяване. — Странен случай — каза .. щабният лекар — вие, фелдфебел-школник, сте реконвалесцент, утре ще ви изпратим в изолационната болница в Тарнов. Св. Иванчев, ПШ (превод) [еа]. На тържеството присъствували хиляди болни, оперирани и реконвалесценти. ВН, 1959, бр. 2562, 4.

— От лат. reconvalescens, -entis ‘оздравяващ ‘ през нем. Rekonvaleszent.


Източник: Речник на българския език (онлайн)