РЕКОНКЍСТА, мн. няма, ж. Истор. Отвоюване (продължило от ХІ до ХV в.) от испанците християни на териториите на Пиренейския полуостров, завладени в началото на VІІІ в. от арабите. Този век е свидетел как испанската реконкиста е придружена от възстановяването на епископалната йерархия, от изчезването на следите от унижението на християните в отвоюваните територии. В. Илиева, ИКП (превод) [еа]. Испански легионери в стила на славната реконкиста изгониха мароканските си колеги и отново развяха жълто-червения флаг над островчето. Кап., 2002, бр. 30 [еа].
— От исп. Reconquista ‘отвоюване’.