РЕКО̀РД м. 1. Обикн. с опред. В спорта — най-високият резултат в определена дисциплина, постигнат на състезание. През изтеклата година българските спортисти подобриха много републикански рекорди. ВН, 1953, бр. 307, 3. Белгийски лекоатлет подобри световния рекорд на 800 метра. ОФ, 1955, бр. 3446, 4. Вече 20 години рекордът на Йорданка Донкова на 100 м с препятствия остава недостигнат. С, 2009, бр. 5802 [ea]. Днес рекордът за мъже на 100 метра гладко бягане е 9,79 секунди. П, 2003, бр. 4 [ea]. Национален рекорд. Европейски рекорд. Рекорд на планетата.

2. Най-високият резултат, който е установен в някоя област от човешката дейност, при наблюдавани природни явления с уникални размери и др. Животинските и растителни масла са поскъпнали, като рекордът се държи от олиото, което е повишило цената си с 44 процента. Д, 2008, бр. 97 [ea]. Лифт превози 17 000 пътници за ден .. Рекордът е поставен на 22 януари, неделя. С, 2006, бр. 4693 [ea]. Съединените щати са страната на рекордите: на най-дългата река, на най-величествения водопад .. и на най-високата сграда в света. Л. Мелнишки, ПОС, 96. Рекордът на най-големите снежинки на Земята принадлежи на Сибир — диаметърът им е достигал до 30 см! К, 1969, кн. 5, 13. Тази зима градинарите берат гигантски лимони. Рекордът бил преди 10 години, когато плодът тежал 1,350 кг. С, 2006, бр. 4711 [ea]. Рекорд за най-висока производителност на труда. Температурен рекорд.

◊ Книга за рекорди на Гинес. Годишен справочник за международно признати световни рекорди, постигнати в най-различни области на живота.

> Бия (чупя, счупвам) някакъв, нечий рекорд. Разг. Постигам по-висок резултат от най-добрия, постигнат преди, достигам нов предел в нещо. Продължавах да бия рекордите в нашата бригада, да събирам пари и лаври. К. Калчев, ДНГ, 99. „Кабирия“ [игралният филм] струвал огромната сума 1 250 000 лири. Великолепието и разкошът му счупили всички световни рекорди. А, 1978, кн. 37, 136.

— От англ. record.


Източник: Речник на българския език (онлайн)