РЕКО̀РДЕР м. Техн. 1. Устройство за записване на звукова или видеоинформация върху технически носител. Той извади касетата от рекордера и я захвърли колкото се може по-навътре в чекмеджето под компютрите. Л. Дилов, ДИС [ea]. Употребата на рекордерите е лесна — например телевизионната програма се записва върху твърдия диск на устройството. Кап., 2003, бр. 50 [ea].
2. Електромеханично устройство, предназначено за производство на грамофонни плочи, което при механичен звукозапис преобразува електрически сигнали със звукова честота в механични трептения. Някои фирми да предлагат на пазара грамофонни шасита напълно възпроизвеждащи работата на рекордера — иглата, по подобие на резеца, да се движи радиално на плочата. Г. Костандиев, ДПМ [ea]. Записът е готов. Очаква го рекордерът — машината за механичен презапис. Отеч., 1978, кн. 13, 34.
— Англ. recorder.