РЕКРУ̀Т м. Воен. Истор. 1. В миналото в армиите на някои държави — лице, задължително призовано на военна служба; новобранец. Раде бил мобилизиран. „Зедоа ме не’крут!“ (вместо рекрут). С. Радев, РС 1994 [ea]. Между Диарбекир и Ерзерум избухнало едно въстание. Рекрутите бягат по причина на неплащанието на месечината, нямането на храна. НБ, 1877, бр. 72, 280. 40000 души рекрути са турени в действие от страна на правителството [на Османската империя]. Зн, 1874, бр. 13, 55.
2. Събир. Набор от мъже за военна служба. Към края на XVII век европейските монарси създават системата на рекрутите — постоянна армия, набирана по принудителен начин главно сред селяните. БВ, 2007, кн. 6 [еа]. Али паша събирал данъците от народа и ги предавал на правителството. Той събирал и рекрути за войската. В. Кънчов, Избр. пр І [ea]. Военният министър фелдмаршал Киченер .. се нуждаеше от време, за да обучи свиканите рекрути. Ив. Илчев, БА [ea]. Портата обявила нов рекрут от Мала Азия, който, достигайки 5 хиляди души, трябвало да потегли към Тутракан. В. Мутафчиева, КВ, 281.
3. Набиране на войници за военна служба. Портата смятала за акт на непокорство всеки опит за рекрут на войска по места. В. Мутафчиева, КВ 1993 [ea].
— От фр. recrue.