РЕКТИФИКА̀ЦИЯ ж. 1. Хим. Разделяне на течни смеси на компоненти с различна температура на кипене чрез фракционна дестилация с цел пречистването им. Производството на водката минава през три цикъла: ферментация, дестилация и ректификация. Кеш, 2001, бр. 12 [ea]. Мастиката „е спиртна напитка .., която е получена чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход с анетол, изолиран чрез ректификация на етерични масла от звездовиден анасон“. Кап., 2006, бр. 20 [ea].
2. Полит. Извършване на промяна или уточняване на междудържавни граници. Руската дипломация се надявала Румъния да влезе в Балканския съюз, като се задоволи с 200 кв. км ректификация на българската граница в Добруджа. Г. Марков, ББС [ea]. В договора [на Берлинския конгрес] е употребена думата “ректификация на границите“. Гръцкото правителство, тълкувайки широко и доста произволно този израз, изискваше присъединението на Епир, на Тесалия и на една голяма част от Македония. С. Радев, ССБ І, 213. Румъния връща Южна Добруджа заедно с една ректификация на границата в полза на България под линията Черна вода — Кюстенджа. Н. Генчев, ВПБ [ea].
— От лат. rectificatio от rectus ‘прав’ + facio ‘правя’ през фр. rectification.