РЀКЦИЯ, мн. няма, ж. Грам. Подчинителна синтактична връзка, при която зависимата дума в словосъчетанието приема определена форма или се употребява с даден предлог в зависимост от лексико-граматическото значение на главната дума, напр. питам някого, казвам на някого, завися от някого; управление. Към синтактичните особености на българските диалекти могат да се отнесат и .. диалектните по форма предлози и съюзи, диалектната рекция на глаголи и др. Ст. Стойков, БД, 271.
— От лат. rectio ‘управление’ през рус. рекция.