РЕЛАКСА̀ЦИЯ ж. 1. Мед. Отпускане или рязко снижаване на тонуса, напрежението на телесната мускулатура и успокояване на нервната система. От нерви той [човекът] не върви пеши, налива се с химия — гълта една заран за тонус и друга вечер за релаксация. В. Мутафчиева, ИКМ, 130. Още на следващия сеанс, на който терапевтът коригираше модела ми на дишане .., изпитах невероятното усещане на освобождаване и последвала дълбока релаксация и вътрешен покой. И, 2005, бр. 2 [ea]. Масла от лавандула и лимон имат успокоителен ефект, който може да осигури релаксация и сън. Леч., 2008, бр. 7 [ea]. СПА центровете са места за релаксация и зареждане с енергия. Леч, 2009, бр. 5 [ea]. Обича хубавата музика, без определен жанр, въпреки че предпочита релаксацията с джаз. ПИК, 2007, кн. З [ea]. Използват се различни видове вани в зависимост от заболяванията, като се цели пълноценно възстановяване и релаксация.

2. Физ. Процес на възвръщане на дадена система в състояние на равновесие. За времето на релаксацията молекулата не отделя енергия — тя запазва първоначално погълнатата енергия. СФ, 2000, кн. 2 [ea].

— От лат. relaxatio ‘отпускане’ през англ. relaxation или рус. релаксация.


Източник: Речник на българския език (онлайн)