РЕЛАТИВЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Идеологическо философско учение, според което всяко познание е относително, условно и субективно, обективна истина не съществува и обективно познание е невъзможно. Християнските представи за абсолютното Добро и абсолютното Зло са отстъпили под напора на световния релативизъм. Мон., 2005, бр. 2346 [ea]. Прекаленият антропологичен релативизъм също е опасен, най-малкото с това, че може да служи за оправдание на всякакви дивотии. ЛВ, 2003, бр. 9 [ea]. У нас се проповядва една псевдотърпимост .. Псевдотолерантността открито ни задължава да заменим истината с морален релативизъм .. Според тази нова идеология абсолютна, неоспорима истина не съществува. Мон., 2006, бр. 2566 [ea]. Гносеологически релативизъм. Исторически релативизъм. Културен релативизъм.
— От фр. relativisme, англ. relativism или рус. релятивизм.