РЕЛАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който е свързан с изразяване на отношение между различни неща, който изразява отношение. Кант отхвърля схващането за пространството и времето като субстанция и настоява за неговия релационен характер. Т. Батулева и др., ПР [ea]. „Той бръкна в джоба ми и взе всичко“ няма абсолютен смисъл, а е едно отношение. Думата „всичко“ е релационна и се отнася до онова определено нещо, което се търси и се иска от мен. „Нищо“ също така няма абсолютен смисъл, а релационен, т. е. изразява едно отношение. Д. Цацов, ДМФТБ [ea]. „Провинциализмът“ като нагласа е релационна величина, свързана с отношението субект/обект, която обезценява позицията на субекта, който приема външната гледна точка към себе си и по този начин се вижда като непълноценен обект. ЛМ, 1999, кн. 1 [ea]. Релационно понятие.