РЕЛЕВА̀НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Книж. Който съответства на нещо, има връзка с определен случай, въпрос; уместен, подходящ, адекватен. — Омръзнала ли съм ти, Стефан? — Дали си ми омръзнала? Тъкмо този въпрос ли смяташ, че е релевантен да ми задаваш в тази ситуация? ЛВ, 2002, бр. 28 [ea]. Постепенно Европейският съюз се превърна в проект .. на хората, които са заможни .. Европейският съюз трябва да намери начин да стане важен и релевантен за повече хора. Кап., 2005, бр. 39 [ea]. Комуникативната функция е осведомяване за съществуването на неизвестен документ, релевантен на информационните потребности на читателя. С. Гълъбова и др., АД (превод) [ea]. Всяка реклама в категорията за телевизия, радио и печат да бъде релевантна към марката/продукта, да бъде оригинална, да има въздействие. Кап., 2003, бр. 41 [ea]. Релевантният превод е „чисто и просто добър превод, превод, който прави онова, което се очаква от него .., вписвайки в крайния език най-точния, подходящ, еднозначен езиков израз“. Култ., 2010, бр. 16 [ea].
2. Езикозн. Който служи за различаване, разграничаване на езикови единици (фонеми, морфеми, лексеми и др.); различителен. Окончанията на гласна се срещат както в източните, така и в западните диалекти. Тези данни са в подкрепа, че това не е особеност, релевантна при делитбата изток — запад. БЕ, 2005, кн. 2 [ea]. Релевантни признаци на фонемите.
— От англ. relevant.