РЕЛИГИО̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който се отнася до религия. Тържествената религиозна церемония завърши към пладне. Д. Линков, ЗБ, 19. В Индия и Китай умилостивявали съдбата с молитви и заклинания, с религиозни танци около свещени огньове. М. Кремен, РЯ, 208. Религиозните въпроси никога не бяха го занимавали. Сам той не вярваше, но изпълняваше външните форми на религиозните задължения. В. Геновска, СГ, 83. — Аз не съм безбожник, сър. Не е моя работа да се меся в религиозните обреди на племето. М. Марчевски, ОТ, 351. Религиозен фанатизъм. Религиозна служба. Религиозна живопис. Религиозни догми. Религиозни предразсъдъци.
2. Който е набожен, силно вярващ. — Жена ми е религиозна. Има икона. Сутрин и вечер се кръсти. К. Видински, НСП, 11. Дядото е много стар .. Лесно се дразни, а напоследък е станал и много религиозен. П. Незнакомов, МА, 29. — Слушай, дядо попе! Религиозен съм си, защото религията е полезна за нас. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 467.
— От лат. religiosus през рус. религиозный.