РЕЛЍКВА ж. 1. Много, силно почитан предмет, който се пази като скъп спомен за миналото. На подрастващите членове на семейството ни се сочи една реликва, останала от прадядо ни бакърджия. Реликвата представлява една тепсия, на която е изписан фамилният девиз. Й. Попов, ИЖП, 55. Костакева .. дойде в кухнята и се намести на кожения стол. Тоя стол беше наследен от баща ѝ, тя го пазеше като реликва. Х. Русев, ПЗ, 263. В продължение на почти тридесет години Яна пазила косата на своя брат като най-скъпа реликва. Н. Ферманджиев, РХ, 100.
2. Църк. Мощи на светец или силно почитани предмети, за които се вярва, че притежават чудотворна сила, излагани като обекти на поклонение. Манифестацията .. пренесе реликвите на св. Стефан, първия крал на Унгария, от параклиса на замъка в църквата за коронясването. Б, 1927, бр. 1896, 1. — В едно село край Якоруда .. в джамията .. до Корана ходжата държал някакъв амулет. Култова реликва. Нещо като жезлите на нашенските владици. Д. Дамянов, ПИЩ, 117. Диапазонът на възможните свети реликви, които се предлагат на поклонниците, може да конкурира и пазара на Божи гроб. М. Миланов, ТМП, 142.
— От лат. reliquiae.