РЕЛЍКВИЯ ж. Остар. Книж. Реликва. Той иска да прочете пак надписите на камъка .. Една малка тайна, една скъпа реликвия, която пази полето, която знае само той. И приведен чете: „България, 83 клм. 2. V. 1900.“ Й. Йовков, Разк. ІІІ, 71. Какво беше донесъл този клетник? — Две нагорещени свещи! Изнесени от църквата и пазени дома като семейна реликвия... Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 190.


Източник: Речник на българския език (онлайн)