РЕЛЍКТИ мн., ед. (рядко) релѝкт м. 1. Биол. Видове растения, животни или други природни явления, съществуващи на дадена територия, които са запазени като остатък от отдавна отминали геологически епохи. Растителни реликти в народния парк „Витоша“ са върбовите храсти и планинския божур. М. Тошков и др., НР, 11. Днес черноморската фауна е съставена от следните групи животни: понтийски реликти (останки от фауната на Понтийско море) и средиземноморски пришелци. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 11. Резерватът „Червената стена“ пази .. множество редки реликти и ендемити. В този оазис цъфтят 27 вида диви орхидеи, които се срещат у нас. Най-очарователна от тях е така нар. Венерина пантофка. Дем., 2001, бр. 44 [ea]. Глациални реликти.
2. Спец. Обичаи, представи и други обществени явления, запазени като остатък от отминали епохи. Маскарадните игри тип Джамал възпроизвеждат реликти от архаични вярвания и представи. Балк. фор., 2007, кн. 1-2 [ea]. Въз основа на падежните реликти по говорите се установява еднотипността на процесите, свързани с изчезването на флексията. МПр, 1991, кн. 2 [ea]. Обредите Господя църква и Кокоша църква .. са реликти от култа към едно божество на плодородието от типа Волос/Влас. А. Калоянов, СЕ [ea]. Назована като начало и въплъщение на самия живот, Ева може да бъде реликт от древен матриархален култ. ДП, 2003, кн. 51 [ea].
— От лат. relictum ‘остатък’ през нем. Relikt, англ. relict или рус. реликт.