РЕЛЍКТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до реликт; реликтен. Южният бряг на езерото е обявен за резерват, в който има реликтови растения — сибирски и алпийски. Е, 1981, бр. 4, 4. Българската реликтова Коледа започва с една гениална увертюра, която включва Бъдни вечер и дори Игнажден. С, 2005, бр. 4656 [ea]. Наблюденията на терена и извършените анализи на събраните данни .. потвърждават реликтовата обредност на кукера. Ал. Фол, ТК [ea]. Реликтови минерали.