РЕМАРКЀ, мн. -та, ср. Транспортно средство без собствен двигател, пригодено за прикачване към автомобил, трактор или др., за да бъде теглено. От сутрин до вечер трактори теглят ремаркета с димящ тор от стопанството до полето. Й. Радичков, Скан. [еа]. Изведнъж пред Марта изскочи камион с ремарке и тя за миг спря. О. Бояджиев, П, 90.

◊ Туристическо (жилищно) ремарке. Остар. Каравана. Екипировката на къмпинга доста може да се приближи до домашния комфорт, ако семейството замени палатката с жилищно ремарке. НТМ, 1966, кн. 212, 48.

— От фр. remorque. — Друга (остар.) форма: р е м о р к ѐ.


Източник: Речник на българския език (онлайн)