РЕМЍ, мн. -та, ср. Шахм. 1. Равен резултат, с който приключва шахматна партия, без победител. Топалов призна: „Левон игра толкова бързо и добре, все едно, че не аз цяла сутрин съм се готвил за този вариант, а той“, след като партията завърши с реми на 31-вия ход. Д, 2015, бр. 203 [еa]. След интересна и оспорвана игра, продължила пет часа, двамата шаматисти се съгласиха на реми.
2. Като нареч. Наравно, без победител в шахматна партия. Българската шахматистка завърши реми с белите фигури срещу състезателката от Грузия.
— Фр. remis.