РЕМЍК, мн. -ци, м. Остар. и диал. 1. Ремък; ремен. Из къщните врати излиза по долно расо, препасан с ремик и гологлав, поп Никола. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 190. Висок непознат човек, .. по гърдите с много ремици, на които висяха два револвера, стоеше напредя ми. З. Стоянов, ЗБВ І, 357. Стегнете ремиците на цървулите си, юнаци, и не са отчайвайте. НБ, 1876, бр. 53, 4. Сивий път, / като ремик прострян, се мълком преко рът / прегъва. П. П. Славейков, КП ІІІ, 155. Па отиде Магда по Загоре, / та си събра петстотин овнове. / .. / У овните овен за илядо: / на шия му ремик за две иляд. Нар. пес., СбНУ ХLІV, 204.
2. Прен. Пояс (във 2 знач.). Кили [Чили] разпростира ся край океан както тесен ремик. Ив. Богоров, КГ, 287.