РЕМИНИСЦЀНЦИЯ ж. Книж. 1. Неясен, смътен спомен за нещо преживяно, нещо отминало; възпоминание. — А не, Оля. Аз просто изпадам в студентски реминисценции... Знаеш ли, най-напред бях харесал русичката Иглика. Б. Болгар, Б, 158. Тя мисли за своя някогашен „Перси“ само с хубавото чувство на миналото — с реминисценциите, които топлят като гаснеща под пепелта жарава. М. Кремен, РЯ, 338. Борис свиква църковен събор .. Църковният събор имал и задачата да избере владетел .. Този църковен събор се явява и като реминисценция от най-древната ни история, когато хановете са били избирани. Й. Вълчев, СКН, 633.
2. Литер. Муз. Елемент в дадено художествено произведение, който е заимстван несъзнателно от по-ранно чуждо произведение. Поемата .. не е рожба на голямо вдъхновение, а плод на множество реминисценции, дошли от романите и филмите. ЛФ, 1956, бр. 48, 2. Във филма се забелязват някои режисьорски и операторски реминисценции от италианския неореализъм. ВН, 1959, бр. 2544, 4. — Опитвах се да пиша .. Но темите, с които се захващах, не бяха по силите ми. Бяха реминисценции и внушения от големите автори, които четях. Ив. Сарандев, ЕС, 14.
— От лат. reminiscentia.