РЕМЍСИЯ ж. Мед. Временно намаляване или изчезване на болестните явления, симптоми. В периодите на ремисии болните могат да продължат работата си, ако тя не е свързана с прекомерни физически усилия. В. Василев и др., ВБ, 62. При ремисия човек е освободен от симптомите на болестта или пък те са овладени и остават стабилни с течение на времето. Има къси ремисии, има продължителни. Пол., 2010, бр. 314 [еа]. Задачата на регулярните клинични прегледи и специализирани изследвания е да се потвърдят излекуването, ремисията, рецидивът и/или прогресията на болестта. ДВ, 2009, бр. 25, 86.
— От лат. remissio ‘намаление’ през фр. remission или рус. ремиссия.