РЕМЍЧКА ж. Остар. и диал. 1. Тънък ремък; ремъчка, ремъче, каишка. Овчарят беше извадил кесията си и като размотаваше дългата ѝ ремичка, която завършваше с желязна кукичка, си мърмореше. Ил. Волен, МДС, 44. — Що сте донесли в торбата? Вместо отговор развързаха ремичката на торбата и я изпразниха в нозете му [на бея]. Бяха ключове — дълги, къси, широки, прави, криви, всякакви. Ц. Родев, ЕТК [еа]. Най-яките части на кожата са са употребляле за сандалии (род цървуле), които са са везвале за краката с тънки ремички. Знан., 1875, бр. 15, 229. Дрехите са стягат на тялото с пояс, .. петелки и подвръзки или ремички. Т. Шишков, ПХ (превод), 42. Като дошле до пазаро, момчето казало на макя си: — Мале, я че станем един кон много хубав, ти да ма вържеш с една ремичка и да ме продадеш. Нар. прик., БНТв ІХ [еа].
2. Прен. Пояс (във 2 знач.). Чили, една тясна ремичка земя на юг от Перу край Тихий океан. Има земя много плодовита. Ив. Момчилов, З (превод), 64.
◊ Държа на къса ремичка някого. Диал. Отнасям се много строго към някого, като не му позволявам да своеволничи. Не ми трябва от мечка ремичка. Диал. Не искам да се захвана с нещо, което може да ми донесе неприятности, от което може да си изпатя.