РЀМЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до ремък. Беше облечен в сако от шантунг, .. с окъсял, негладен панталон и ремъчни сандали. П. Вежинов, НБК, 335. Носеше книгите си в кожена чанта с ремъчни презрамки, за да се окачва на гръб. Т. Харманджиев, Р, 80. Ремъчна предавка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)