РЀМЪЧКА ж. Разг. Тънък и по-къс ремък; ремъче. Горан .. поиска да види лицето на хайдутина, но той се беше навел да върже ремъчката на цървула си. Ив. Гайдаров, ДЧ, 145. В ръцете си той държи навързани на черна ремъчка цяло снопче големи, излъскани от употреба ключове. Д. Бозаков, ДС, 14.