РЕНДЀ, мн. -та, ср. 1. Сечиво, дърводелски инструмент за изглаждане и подравняване на дъски, греди и под. дървени плоскости. С помощта на рендето се изглажда повърхността на дървото, от което се отделят плоски стружки. Вл. Брънеков и др., СД, 38. Дърводелците са измайсторили тезгях и рендетата заиграват по бъдещите прозорци и врати. А. Гуляшки, МТС, 301. Работех усърдно и скоро свикнах с теслата и рендето. Ив. Димов, АИДЖ, 26.
2. Домакински уред от надупчен метален лист, използван за настъргване на плодове и зеленчуци (напр. моркови, тиква, ряпа), сирена и др.; стъргало. Вечнозеленото дърво ко̀ла представлява голям интерес. Неговите плодове — орехите ко̀ла .. настъргват на ренде и ги киснат седем дни в бутилка вино. Л. Мелнишки, С, 9. Твърдото сирене се настъргва .. с кухненско ренде. Н. Димов и др., ТМ, 158.
3. Жарг. Глупав, прост човек; глупак.
— От перс. през тур. rende.